27.06.2024 г., 19:26 ч.

Когато друго няма 

  Поезия » Строги форми
267 0 3

КОГАТО ДРУГО НЯМА

 

От ризата си смъртни грехове

не съм препирала с вода мълчана.

С протяжен грак из нощите снове

в съня ми често парцалива врана

 

Едва ли като праведник живях.

И своя гняв до днес не съм таила.

Барутни погреби, сълза и смях –

аз нищо никога  не съм прикрила.

 

И орис на натирен единак

преследва ме из друми нелогични,

залее ли объркващият зрак

 

чертата на застиналия праг.

Дали това, че предано обичах

след мен би драснало невидим знак?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??