25 mar 2011, 23:26

Когато "имаш" избор...

Poesía

1.1K 0 1

Късен, сумрачен следобед,
малки навъсени, сгърбени сенки.
Наоколо шибани, стъклени сгради.

Банка - изсмукала хората,
дебне и чака - кръвта ти отплата.
Вътре следи те чиновник опасен.

Мрачни, неясни и смотани,
минават ти дните, преди да са почнали,
работа, къща самотна… и ти.

Тежък, метален и сигурен.
В ръката лежи нажежен пистолетът.
- Хайде, Човеко – иди! И Веднъж и Ти БЪДИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

niko_niko (Нико Ников)

Хареса ми! Поздрави.

2011-03-26T18:56:46+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0