Късен, сумрачен следобед,
малки навъсени, сгърбени сенки.
Наоколо шибани, стъклени сгради.
Банка - изсмукала хората,
дебне и чака - кръвта ти отплата.
Вътре следи те чиновник опасен.
Мрачни, неясни и смотани,
минават ти дните, преди да са почнали,
работа, къща самотна… и ти.
Тежък, метален и сигурен.
В ръката лежи нажежен пистолетът.
- Хайде, Човеко – иди! И Веднъж и Ти БЪДИ!
© Иван Иванов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
