Късен, сумрачен следобед,
малки навъсени, сгърбени сенки.
Наоколо шибани, стъклени сгради.
Банка - изсмукала хората,
дебне и чака - кръвта ти отплата.
Вътре следи те чиновник опасен.
Мрачни, неясни и смотани,
минават ти дните, преди да са почнали,
работа, къща самотна… и ти.
Тежък, метален и сигурен.
В ръката лежи нажежен пистолетът.
- Хайде, Човеко – иди! И Веднъж и Ти БЪДИ!