25 мар. 2011 г., 23:26

Когато "имаш" избор...

1.1K 0 1

Късен, сумрачен следобед,
малки навъсени, сгърбени сенки.
Наоколо шибани, стъклени сгради.

Банка - изсмукала хората,
дебне и чака - кръвта ти отплата.
Вътре  следи те чиновник опасен.

Мрачни, неясни и смотани,
минават ти дните, преди да са почнали,
работа, къща самотна… и ти.

Тежък, метален и сигурен.
В ръката лежи нажежен пистолетът.
- Хайде, Човеко – иди! И Веднъж и Ти БЪДИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...