ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
14 nov 2011, 0:17

Когато животът те стисне за гърлото... 

  Poesía » Otra
1652 1 22

Когато животът те стисне за гърлото…

 

Когато животът те стисне за гърлото,

а там -  на площада, зад близкия ъгъл,

съдбата изгаря на  жертвени  клади

не чужди, а твоите лични

стремежи, надежди, мечти

и бърка дълбоко с ръже́на горещ,

в  кървящи, отворени рани…

не чакай да видиш в небето,

божествени знаци,

поличби митични,

протегнати длани,

запалена свещ.

 

Изпаднеш ли в паника,

със тебе е свършено…

това ще е краят.

Но ти не си сам

и твоя опора са тези,

с които  били сте готови

на всичко за всеки от вас.

Вземи неугасващи спомени

и…

с тях вярата в твоето

и тяхното АЗ запали.

Със нея ще дойде мигът,

във който изчезва страхът

от страшния пъкъл –

библейски и земен.

 

Накрая… в момента екстремен,

излязъл от ада,

ще влезеш във новия храм –

от теб и във теб сътворен.

Там няма да видиш олтари

и няма да чуеш  молитви

смирено гласът да шепти

пред бледи, бездушни икони.  

Ти вече ще знаеш защо,

известните стари

и строги  църковни канони,

за новия  храм не важат…

 

Когато поредният вихър

почисти от мъртвата пепел

и твойто житейско огнище,

отново ще лумнат

искри от възкръснали въглени.

От тях ще изригне и буйният пламък,

разцепил със трясък на късове дребни

огромния камък,

притиснал безмилостно твоята гръд…

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??