Когато животът те стисне за гърлото...
Когато животът те стисне за гърлото…
Когато животът те стисне за гърлото,
а там - на площада, зад близкия ъгъл,
съдбата изгаря на жертвени клади
не чужди, а твоите лични
стремежи, надежди, мечти
и бърка дълбоко с ръже́на горещ,
в кървящи, отворени рани…
не чакай да видиш в небето,
божествени знаци,
поличби митични,
протегнати длани,
запалена свещ.
Изпаднеш ли в паника,
със тебе е свършено…
това ще е краят.
Но ти не си сам
и твоя опора са тези,
с които били сте готови
на всичко за всеки от вас.
Вземи неугасващи спомени
и…
с тях вярата в твоето
и тяхното АЗ запали.
Със нея ще дойде мигът,
във който изчезва страхът
от страшния пъкъл –
библейски и земен.
Накрая… в момента екстремен,
излязъл от ада,
ще влезеш във новия храм –
от теб и във теб сътворен.
Там няма да видиш олтари
и няма да чуеш молитви
смирено гласът да шепти
пред бледи, бездушни икони.
Ти вече ще знаеш защо,
известните стари
и строги църковни канони,
за новия храм не важат…
Когато поредният вихър
почисти от мъртвата пепел
и твойто житейско огнище,
отново ще лумнат
искри от възкръснали въглени.
От тях ще изригне и буйният пламък,
разцепил със трясък на късове дребни
огромния камък,
притиснал безмилостно твоята гръд…
© Христо Запрянов All rights reserved.
