Когато животът те стисне за гърлото...
Когато животът те стисне за гърлото…
Когато животът те стисне за гърлото,
а там - на площада, зад близкия ъгъл,
съдбата изгаря на жертвени клади
не чужди, а твоите лични
стремежи, надежди, мечти
и бърка дълбоко с ръже́на горещ,
в кървящи, отворени рани…
не чакай да видиш в небето,
божествени знаци,
поличби митични,
протегнати длани,
запалена свещ.
Изпаднеш ли в паника,
със тебе е свършено…
това ще е краят.
Но ти не си сам
и твоя опора са тези,
с които били сте готови
на всичко за всеки от вас.
Вземи неугасващи спомени
и…
с тях вярата в твоето
и тяхното АЗ запали.
Със нея ще дойде мигът,
във който изчезва страхът
от страшния пъкъл –
библейски и земен.
Накрая… в момента екстремен,
излязъл от ада,
ще влезеш във новия храм –
от теб и във теб сътворен.
Там няма да видиш олтари
и няма да чуеш молитви
смирено гласът да шепти
пред бледи, бездушни икони.
Ти вече ще знаеш защо,
известните стари
и строги църковни канони,
за новия храм не важат…
Когато поредният вихър
почисти от мъртвата пепел
и твойто житейско огнище,
отново ще лумнат
искри от възкръснали въглени.
От тях ще изригне и буйният пламък,
разцепил със трясък на късове дребни
огромния камък,
притиснал безмилостно твоята гръд…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
