20 mar 2017, 22:10

Когато майките умират

  Poesía
3.2K 9 13

Когато майките умират, 

спират минутите - на червено. 

Не могат сърцата дъх да поемат. 

Бият, тъй учестено! 

 

Когато майките умират, 

изчезва сигурното рамо -

да споделяш болка, радост, 

да получиш съвет,  утеха. 

 

Когато майките умират, 

стихват ветровете, 

цветята бързо вехнатq

напоени с мъка. 

 

Когато майките умират,

доминират сенки черни -

в дните, в нощите, с години! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Написано от сърце и с много обич!
    При мен болката за майка ми се е увеличила. Добрата майка никога не се прежалва!
    Поздравление за прекрасния стих!
    Литатру
  • Докато в тъжна болка се събуждат
    децата от съня си - нежен спомен...
    Живеят с обич Майките им там!

    А в Самотата - кладенец дълбок, огромен,
    за да крещи човек от болка Нуждата
    в домът на Мама скрита
    за винаги остава там.
    Остава там...

    Благодаря Ти за великолепното, вдъхновяващо, въпреки че и тъжно стихотворение, Васе.
  • Страхотно произведение! Поздравления! А болката... тя е вечна...
  • Тъжно и боли да чета в стих раздялата с майка! Добре написано!
  • Ако човек е и изпитал наистина тези чувства,съвсем ще разбере силата на стиха ти!Аз имам подобно "Отиде си" и мисля,че е ужасно да загубиш всеки близък,но майката.....това е най-голяма рана!Браво,изразила си го добре!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...