Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
20 mar 2017, 22:10

Когато майките умират

  Poesía
3.2K 9 13

Когато майките умират, 

спират минутите - на червено. 

Не могат сърцата дъх да поемат. 

Бият, тъй учестено! 

 

Когато майките умират, 

изчезва сигурното рамо -

да споделяш болка, радост, 

да получиш съвет,  утеха. 

 

Когато майките умират, 

стихват ветровете, 

цветята бързо вехнатq

напоени с мъка. 

 

Когато майките умират,

доминират сенки черни -

в дните, в нощите, с години! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Пред една икона свята коленича

8 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Литатру (Величка Богданова - Литатру)
    Литатру (Величка Богданова - Литатру)
    Написано от сърце и с много обич!
    При мен болката за майка ми се е увеличила. Добрата майка никога не се прежалва!
    Поздравление за прекрасния стих!
    Литатру
  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Докато в тъжна болка се събуждат
    децата от съня си - нежен спомен...
    Живеят с обич Майките им там!

    А в Самотата - кладенец дълбок, огромен,
    за да крещи човек от болка Нуждата
    в домът на Мама скрита
    за винаги остава там.
    Остава там...

    Благодаря Ти за великолепното, вдъхновяващо, въпреки че и тъжно стихотворение, Васе.
  • thedac (Димитър Драганов)
    thedac (Димитър Драганов)
    Страхотно произведение! Поздравления! А болката... тя е вечна...
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Тъжно и боли да чета в стих раздялата с майка! Добре написано!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Ако човек е и изпитал наистина тези чувства,съвсем ще разбере силата на стиха ти!Аз имам подобно "Отиде си" и мисля,че е ужасно да загубиш всеки близък,но майката.....това е най-голяма рана!Браво,изразила си го добре!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0