Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
20 mar 2017, 22:10

Когато майките умират

  Poesía
3.2K 9 13

Когато майките умират, 

спират минутите - на червено. 

Не могат сърцата дъх да поемат. 

Бият, тъй учестено! 

 

Когато майките умират, 

изчезва сигурното рамо -

да споделяш болка, радост, 

да получиш съвет,  утеха. 

 

Когато майките умират, 

стихват ветровете, 

цветята бързо вехнатq

напоени с мъка. 

 

Когато майките умират,

доминират сенки черни -

в дните, в нощите, с години! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Пред една икона свята коленича

8 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Литатру (Величка Богданова - Литатру)
    Литатру (Величка Богданова - Литатру)
    Написано от сърце и с много обич!
    При мен болката за майка ми се е увеличила. Добрата майка никога не се прежалва!
    Поздравление за прекрасния стих!
    Литатру
  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Докато в тъжна болка се събуждат
    децата от съня си - нежен спомен...
    Живеят с обич Майките им там!

    А в Самотата - кладенец дълбок, огромен,
    за да крещи човек от болка Нуждата
    в домът на Мама скрита
    за винаги остава там.
    Остава там...

    Благодаря Ти за великолепното, вдъхновяващо, въпреки че и тъжно стихотворение, Васе.
  • thedac (Димитър Драганов)
    thedac (Димитър Драганов)
    Страхотно произведение! Поздравления! А болката... тя е вечна...
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Тъжно и боли да чета в стих раздялата с майка! Добре написано!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Ако човек е и изпитал наистина тези чувства,съвсем ще разбере силата на стиха ти!Аз имам подобно "Отиде си" и мисля,че е ужасно да загубиш всеки близък,но майката.....това е най-голяма рана!Браво,изразила си го добре!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0