Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

Mar 20, 2017, 10:10 PM

Когато майките умират

Poetry

3.2K 9 13

Когато майките умират,

спират минутите - на червено.

Не могат сърцата дъх да поемат.

Бият, тъй учестено!

Когато майките умират,

изчезва сигурното рамо -

да споделяш болка, радост,

да получиш съвет, утеха.

Когато майките умират,

стихват ветровете,

цветята бързо вехнатq

напоени с мъка.

Когато майките умират,

доминират сенки черни -

в дните, в нощите, с години!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Пред една икона свята коленича

8 place

Comments

Литатру (Величка Богданова - Литатру)

Написано от сърце и с много обич!
При мен болката за майка ми се е увеличила. Добрата майка никога не се прежалва!
Поздравление за прекрасния стих!
Литатру

2018-10-29T00:02:51+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Докато в тъжна болка се събуждат
децата от съня си - нежен спомен...
Живеят с обич Майките им там!

А в Самотата - кладенец дълбок, огромен,
за да крещи човек от болка Нуждата
в домът на Мама скрита
за винаги остава там.
Остава там...

Благодаря Ти за великолепното, вдъхновяващо, въпреки че и тъжно стихотворение, Васе.

2018-09-30T13:13:36+03:00
thedac (Димитър Драганов)

Страхотно произведение! Поздравления! А болката... тя е вечна...

2017-08-21T15:34:01+03:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Тъжно и боли да чета в стих раздялата с майка! Добре написано!

2017-08-21T14:58:16+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Ако човек е и изпитал наистина тези чувства,съвсем ще разбере силата на стиха ти!Аз имам подобно "Отиде си" и мисля,че е ужасно да загубиш всеки близък,но майката.....това е най-голяма рана!Браво,изразила си го добре!

2017-04-08T12:14:34+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0