20 мар. 2017 г., 22:10

Когато майките умират

3.2K 9 13

Когато майките умират, 

спират минутите - на червено. 

Не могат сърцата дъх да поемат. 

Бият, тъй учестено! 

 

Когато майките умират, 

изчезва сигурното рамо -

да споделяш болка, радост, 

да получиш съвет,  утеха. 

 

Когато майките умират, 

стихват ветровете, 

цветята бързо вехнатq

напоени с мъка. 

 

Когато майките умират,

доминират сенки черни -

в дните, в нощите, с години! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

  • Написано от сърце и с много обич!
    При мен болката за майка ми се е увеличила. Добрата майка никога не се прежалва!
    Поздравление за прекрасния стих!
    Литатру
  • Докато в тъжна болка се събуждат
    децата от съня си - нежен спомен...
    Живеят с обич Майките им там!

    А в Самотата - кладенец дълбок, огромен,
    за да крещи човек от болка Нуждата
    в домът на Мама скрита
    за винаги остава там.
    Остава там...

    Благодаря Ти за великолепното, вдъхновяващо, въпреки че и тъжно стихотворение, Васе.
  • Страхотно произведение! Поздравления! А болката... тя е вечна...
  • Тъжно и боли да чета в стих раздялата с майка! Добре написано!
  • Ако човек е и изпитал наистина тези чувства,съвсем ще разбере силата на стиха ти!Аз имам подобно "Отиде си" и мисля,че е ужасно да загубиш всеки близък,но майката.....това е най-голяма рана!Браво,изразила си го добре!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...