20.03.2017 г., 22:10 ч.

Когато майките умират 

  Поезия
4.9 / 19
2841 9 13
Когато майките умират,
спират минутите - на червено.
Не могат сърцата дъх да поемат.
Бият, тъй учестено!
Когато майките умират,
изчезва сигурното рамо -
да споделяш болка, радост,
да получиш съвет, утеха.
Когато майките умират,
стихват ветровете,
цветята бързо вехнатq
напоени с мъка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Пред една икона свята коленича »

8 място

Предложения
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
  • Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
  • Когато се родих като вода, болеше ме от спомена за извор, от който бликнах първо в светлина, а после...

Още произведения »