20.03.2017 г., 22:10

Когато майките умират

3.2K 9 13

Когато майките умират, 

спират минутите - на червено. 

Не могат сърцата дъх да поемат. 

Бият, тъй учестено! 

 

Когато майките умират, 

изчезва сигурното рамо -

да споделяш болка, радост, 

да получиш съвет,  утеха. 

 

Когато майките умират, 

стихват ветровете, 

цветята бързо вехнатq

напоени с мъка. 

 

Когато майките умират,

доминират сенки черни -

в дните, в нощите, с години! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Написано от сърце и с много обич!
    При мен болката за майка ми се е увеличила. Добрата майка никога не се прежалва!
    Поздравление за прекрасния стих!
    Литатру
  • Докато в тъжна болка се събуждат
    децата от съня си - нежен спомен...
    Живеят с обич Майките им там!

    А в Самотата - кладенец дълбок, огромен,
    за да крещи човек от болка Нуждата
    в домът на Мама скрита
    за винаги остава там.
    Остава там...

    Благодаря Ти за великолепното, вдъхновяващо, въпреки че и тъжно стихотворение, Васе.
  • Страхотно произведение! Поздравления! А болката... тя е вечна...
  • Тъжно и боли да чета в стих раздялата с майка! Добре написано!
  • Ако човек е и изпитал наистина тези чувства,съвсем ще разбере силата на стиха ти!Аз имам подобно "Отиде си" и мисля,че е ужасно да загубиш всеки близък,но майката.....това е най-голяма рана!Браво,изразила си го добре!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...