25 feb 2020, 19:08

Когато няма да ме има 

  Poesía » Otra
374 1 0

Ще погледне зад хълма

учудено слънцето

в синевата на новият

ден устремен.

 

Ще покълне след зимата

живнало зрънцето

и ще пита,

ще пита за мен.

 

Ще поспорят

два гълъба бели

до перваза

навели глави.

 

На прозореца

водни дантели

подранилият дъжд,

ще реди.

 

Ще приседне до портата

старото куче

и ще вие от мъка

без глас.

 

 

А проходило моето внуче,

ще го гали,

тъй както

го галех и аз.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??