Когато няма да ме има

Ще погледне зад хълма

учудено слънцето

в синевата на новият

ден устремен.

Ще покълне след зимата

живнало зрънцето

и ще пита,

ще пита за мен.

Ще поспорят

два гълъба бели

до перваза

навели глави.

На прозореца

водни дантели

подранилият дъжд,

ще реди.

Ще приседне до портата

старото куче

и ще вие от мъка

без глас.

А проходило моето внуче,

ще го гали,

тъй както

го галех и аз.