Ще погледне зад хълма
учудено слънцето
в синевата на новият
ден устремен.
Ще покълне след зимата
живнало зрънцето
и ще пита,
ще пита за мен.
Ще поспорят
два гълъба бели
до перваза
навели глави.
На прозореца
водни дантели
подранилият дъжд,
ще реди.
Ще приседне до портата
старото куче
и ще вие от мъка
без глас.
А проходило моето внуче,
ще го гали,
тъй както
го галех и аз.
© Хари Спасов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
