Когато няма да ме има
Ще погледне зад хълма
учудено слънцето
в синевата на новият
ден устремен.
Ще покълне след зимата
живнало зрънцето
и ще пита,
ще пита за мен.
Ще поспорят
два гълъба бели
до перваза
навели глави.
На прозореца
водни дантели
подранилият дъжд,
ще реди.
Ще приседне до портата
старото куче
и ще вие от мъка
без глас.
А проходило моето внуче,
ще го гали,
тъй както
го галех и аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
