25.02.2020 г., 19:08 ч.

Когато няма да ме има 

  Поезия » Друга
307 1 0

Ще погледне зад хълма

учудено слънцето

в синевата на новият

ден устремен.

 

Ще покълне след зимата

живнало зрънцето

и ще пита,

ще пита за мен.

 

Ще поспорят

два гълъба бели

до перваза

навели глави.

 

На прозореца

водни дантели

подранилият дъжд,

ще реди.

 

Ще приседне до портата

старото куче

и ще вие от мъка

без глас.

 

 

А проходило моето внуче,

ще го гали,

тъй както

го галех и аз.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??