18 jun 2013, 11:01

Когато си избрах да те обичам...

2.7K 0 13

КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…

 

Когато си избрах да те обичам,

захвърлих всичко някъде във ъгъла.

Как пееше във мен това обичане!!!

И никак не напомняше присъда.

 

Тъй дълго се потапях във очите ти,

но не сънувах сивкави удавници

и не помислях даже за умиране…

Животът в мен крещеше,  че е важен!

 

Стъписаха се даже пеперудите

 от този порив  –  силния и страшния,

присъщ  на влюбените и на лудите,

които вярват само във (без)края…

 

Когато си избрах да бъда твоя,

не знаех,  че след  ден ще бъда ничия.

Без  теб. Без себе си. Напълно гола

във ъгъла със твоето отричане…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да но това пък много ми хареса, естествено без "стъписаните пеперуди", които висят тук като на свинче звънче.
  • Прекрасен стих! Поздравления!!!
  • Нямам думи....излишни са...
  • Този стих ме хвана за гърлото! Поздрав за силната поезия!
  • Последиците от избора... дано си заслужава...
    Много ми хареса! Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...