Когато си избрах да те обичам...
КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда.
Тъй дълго се потапях във очите ти,
но не сънувах сивкави удавници
и не помислях даже за умиране…
Животът в мен крещеше, че е важен!
Стъписаха се даже пеперудите
от този порив – силния и страшния,
присъщ на влюбените и на лудите,
които вярват само във (без)края…
Когато си избрах да бъда твоя,
не знаех, че след ден ще бъда ничия.
Без теб. Без себе си. Напълно гола
във ъгъла със твоето отричане…
© Ева Корназова All rights reserved.
