Когато светлината плисна

27 ago 2023, 11:13

Poesía » Formas graves

293 2 1

КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА

Градът не спря да бълва смог.

По улиците шетат псета.

Разтърсват тремори поета –

разкъсван между Ад и Бог.

Кросното е покрито с прах,

а хурката – на две строшена.

Тъй чезне приказна вселена,

в чиито дебри се пилях –

когато още бях дете

и всичко бе обикновено –

в оджака къкрещо котле,

на двора пеещо петле,

прегърбена и примирена –

терлици баба ми плете.

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.