Когато светлината плисна
553
2
1
КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА
Градът не спря да бълва смог.
По улиците шетат псета.
Разтърсват тремори поета –
разкъсван между Ад и Бог.
Кросното е покрито с прах,
а хурката – на две строшена.
Тъй чезне приказна вселена,
в чиито дебри се пилях –
когато още бях дете
и всичко бе обикновено –
в оджака къкрещо котле,
на двора пеещо петле,
прегърбена и примирена –
терлици баба ми плете.
© Валентина Йотова All rights reserved.
