8 sept 2006, 9:08

КОГАТО В МЕН Е ЗАЛЕЗЪТ

  Poesía
1K 0 6
Когато в мен е залезът...



Музика.
Звучи като прокоба...
Ласки.
Никога не остаряват...
Обич.
Няма я назаем...
Краски
по фрески житейски...
Мъка.
Никому не давам...
а желание зловещо
за любов.
Спазъм! Писък!!
Стон нечуван
и безмълвен крясък
в тъмнината звучна!!!
МРАК



Чар, 08.09.06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 6 + Браво
  • Обич назаем не се дава - не се ли подарява, любовта не може да бъде зловеща, а след мрака пак става слънчево!
  • Обич на заем не търси.И след тъмнината идва светлина
  • Стихът е изкрещян...
    На един дъх...
    Хареса ми.
    Никога един автор,не визира собствената си особа в стиха.Лирическия герой е носител на авторовите преживелици,чувства,образи...и различни изразни средства.
    Не е задължително автора да обеснява какво е написал.Така стихосбирките ще се напълнят с коментари,нали?А аз досега не съм срещала това
  • А знаеш ли какво всъщност казваш Чар?
    цитат:"Да пречупваш и отразяваш чувства и реалност, както душевност и абстрактност само през своя си ъгъл е елементарно и едностранно."
    Ти за вселенският патриарх ли се мислиш човече?
    Как ще отразиш нещо, ако не го видиш и пречупиш през собственият си мироглед и своето си светоусещане?Според теб навярно трябва да пишеш -роботопоезия!
    Всички можем да обичаме, да страдаме, да живеем, но човек е една цяла вселена от мисли и чувства и всеки по свой си начин предава това и точно това е уникалното!
    Опитваш се да бъдеш това, което не си и там ти е грешката!Не обичаш истини, те са като трън в очите ти! Не искаш да виждаш, не искаш да чуваш, защото се страхуваш да не промени това твоят свят!
    Ами продължавай -живей в един общ свят със общите прибори и общо мислене и ликувай, че си стигнал съвършенството, което все пак няма как да не ти отбегне!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...