Sep 8, 2006, 9:08 AM

КОГАТО В МЕН Е ЗАЛЕЗЪТ

  Poetry
1K 0 6
Когато в мен е залезът...



Музика.
Звучи като прокоба...
Ласки.
Никога не остаряват...
Обич.
Няма я назаем...
Краски
по фрески житейски...
Мъка.
Никому не давам...
а желание зловещо
за любов.
Спазъм! Писък!!
Стон нечуван
и безмълвен крясък
в тъмнината звучна!!!
МРАК



Чар, 08.09.06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • 6 + Браво
  • Обич назаем не се дава - не се ли подарява, любовта не може да бъде зловеща, а след мрака пак става слънчево!
  • Обич на заем не търси.И след тъмнината идва светлина
  • Стихът е изкрещян...
    На един дъх...
    Хареса ми.
    Никога един автор,не визира собствената си особа в стиха.Лирическия герой е носител на авторовите преживелици,чувства,образи...и различни изразни средства.
    Не е задължително автора да обеснява какво е написал.Така стихосбирките ще се напълнят с коментари,нали?А аз досега не съм срещала това
  • А знаеш ли какво всъщност казваш Чар?
    цитат:"Да пречупваш и отразяваш чувства и реалност, както душевност и абстрактност само през своя си ъгъл е елементарно и едностранно."
    Ти за вселенският патриарх ли се мислиш човече?
    Как ще отразиш нещо, ако не го видиш и пречупиш през собственият си мироглед и своето си светоусещане?Според теб навярно трябва да пишеш -роботопоезия!
    Всички можем да обичаме, да страдаме, да живеем, но човек е една цяла вселена от мисли и чувства и всеки по свой си начин предава това и точно това е уникалното!
    Опитваш се да бъдеш това, което не си и там ти е грешката!Не обичаш истини, те са като трън в очите ти! Не искаш да виждаш, не искаш да чуваш, защото се страхуваш да не промени това твоят свят!
    Ами продължавай -живей в един общ свят със общите прибори и общо мислене и ликувай, че си стигнал съвършенството, което все пак няма как да не ти отбегне!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...