8.09.2006 г., 9:08

КОГАТО В МЕН Е ЗАЛЕЗЪТ

1K 0 6
Когато в мен е залезът...



Музика.
Звучи като прокоба...
Ласки.
Никога не остаряват...
Обич.
Няма я назаем...
Краски
по фрески житейски...
Мъка.
Никому не давам...
а желание зловещо
за любов.
Спазъм! Писък!!
Стон нечуван
и безмълвен крясък
в тъмнината звучна!!!
МРАК



Чар, 08.09.06

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 6 + Браво
  • Обич назаем не се дава - не се ли подарява, любовта не може да бъде зловеща, а след мрака пак става слънчево!
  • Обич на заем не търси.И след тъмнината идва светлина
  • Стихът е изкрещян...
    На един дъх...
    Хареса ми.
    Никога един автор,не визира собствената си особа в стиха.Лирическия герой е носител на авторовите преживелици,чувства,образи...и различни изразни средства.
    Не е задължително автора да обеснява какво е написал.Така стихосбирките ще се напълнят с коментари,нали?А аз досега не съм срещала това
  • А знаеш ли какво всъщност казваш Чар?
    цитат:"Да пречупваш и отразяваш чувства и реалност, както душевност и абстрактност само през своя си ъгъл е елементарно и едностранно."
    Ти за вселенският патриарх ли се мислиш човече?
    Как ще отразиш нещо, ако не го видиш и пречупиш през собственият си мироглед и своето си светоусещане?Според теб навярно трябва да пишеш -роботопоезия!
    Всички можем да обичаме, да страдаме, да живеем, но човек е една цяла вселена от мисли и чувства и всеки по свой си начин предава това и точно това е уникалното!
    Опитваш се да бъдеш това, което не си и там ти е грешката!Не обичаш истини, те са като трън в очите ти! Не искаш да виждаш, не искаш да чуваш, защото се страхуваш да не промени това твоят свят!
    Ами продължавай -живей в един общ свят със общите прибори и общо мислене и ликувай, че си стигнал съвършенството, което все пак няма как да не ти отбегне!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...