8 сент. 2006 г., 09:08

КОГАТО В МЕН Е ЗАЛЕЗЪТ

1K 0 6
Когато в мен е залезът...



Музика.
Звучи като прокоба...
Ласки.
Никога не остаряват...
Обич.
Няма я назаем...
Краски
по фрески житейски...
Мъка.
Никому не давам...
а желание зловещо
за любов.
Спазъм! Писък!!
Стон нечуван
и безмълвен крясък
в тъмнината звучна!!!
МРАК



Чар, 08.09.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6 + Браво
  • Обич назаем не се дава - не се ли подарява, любовта не може да бъде зловеща, а след мрака пак става слънчево!
  • Обич на заем не търси.И след тъмнината идва светлина
  • Стихът е изкрещян...
    На един дъх...
    Хареса ми.
    Никога един автор,не визира собствената си особа в стиха.Лирическия герой е носител на авторовите преживелици,чувства,образи...и различни изразни средства.
    Не е задължително автора да обеснява какво е написал.Така стихосбирките ще се напълнят с коментари,нали?А аз досега не съм срещала това
  • А знаеш ли какво всъщност казваш Чар?
    цитат:"Да пречупваш и отразяваш чувства и реалност, както душевност и абстрактност само през своя си ъгъл е елементарно и едностранно."
    Ти за вселенският патриарх ли се мислиш човече?
    Как ще отразиш нещо, ако не го видиш и пречупиш през собственият си мироглед и своето си светоусещане?Според теб навярно трябва да пишеш -роботопоезия!
    Всички можем да обичаме, да страдаме, да живеем, но човек е една цяла вселена от мисли и чувства и всеки по свой си начин предава това и точно това е уникалното!
    Опитваш се да бъдеш това, което не си и там ти е грешката!Не обичаш истини, те са като трън в очите ти! Не искаш да виждаш, не искаш да чуваш, защото се страхуваш да не промени това твоят свят!
    Ами продължавай -живей в един общ свят със общите прибори и общо мислене и ликувай, че си стигнал съвършенството, което все пак няма как да не ти отбегне!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...