13 feb 2023, 7:52

Когато всеки ден е Доброта

  Poesía
343 2 2

КОГАТО ВСЕКИ ДЕН Е ДОБРОТА

 

... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей,

 

ще бъдем вис из птичите криле
и вихри в слънчеви протуберанси,
къртичето с навирено носле
щом ни покани в своя дом на танци,

 

ветрец, разчорлил младите върби,
и резеда в дъбравите на дипли,
и листопадът, който ще скърби
в мъглите – връхлетяла орда дрипли,

 

ще сме ченгелче, точица, тире
в тетрадката на плахо първолаче,
на топличко под нечие сетре
светът ще е спасено котараче,

 

навярно пак ще пиша и чета
това, което всички си мечтаем...
Когато всеки ден е доброта,
тогава и животът е безкраен!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ще бъдем вис из птичите крила
    и вихри в слънчеви протуберанси"!!!👍

    Впечатляващи са всичи картини в стихотворението, Валери! Специален поздрав и за чудесната поанта!
  • Наслада си, който може да чете - да чете. Прекрасни картини.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....