13.02.2023 г., 7:52

Когато всеки ден е Доброта

337 2 2

КОГАТО ВСЕКИ ДЕН Е ДОБРОТА

 

... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей,

 

ще бъдем вис из птичите криле
и вихри в слънчеви протуберанси,
къртичето с навирено носле
щом ни покани в своя дом на танци,

 

ветрец, разчорлил младите върби,
и резеда в дъбравите на дипли,
и листопадът, който ще скърби
в мъглите – връхлетяла орда дрипли,

 

ще сме ченгелче, точица, тире
в тетрадката на плахо първолаче,
на топличко под нечие сетре
светът ще е спасено котараче,

 

навярно пак ще пиша и чета
това, което всички си мечтаем...
Когато всеки ден е доброта,
тогава и животът е безкраен!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ще бъдем вис из птичите крила
    и вихри в слънчеви протуберанси"!!!👍

    Впечатляващи са всичи картини в стихотворението, Валери! Специален поздрав и за чудесната поанта!
  • Наслада си, който може да чете - да чете. Прекрасни картини.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....