Когато всичко си изгубил

2 abr 2016, 12:31

Poesía » Otra

775 0 3

Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.

Когато с всеки ден се питаш
не за началото, а края...
тогава малката искричка заобичваш,
защото става ти пътека към безкрая.

Една светулка малка всекиму е нужна.
Не някакви си полюлеи златни.
Коричка хляб, и вино само чаша,
а не преяждане в банкентни зали.

Кората хляб, да ти припомни само,
че Бог е в теб, и тялото ти храм е.
Кръвта на Господа е топла, като вино,
която стопля, щом ти е студено.

Когато от тъмница се възлиза
към светлото начало на живота,
тогава болката е сладка във зеница
съзряла синьото на небесата.

Когато всичко дето имаш си изгубил,
и сам самотен скиташ по света.
Здравей, човеко! Ти си придобил,
да носиш любовта на Бога!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-09-15T08:23:27+03:00

Дълбока, обичаща Бога поезия.
Bezzhichen (Безжичен)

2016-05-27T15:51:55+03:00

Много прости истини, изказани в стихотворение. Това ми харесва.
Brezar111 (Людмил Нешев)

2016-04-02T13:52:41+03:00

Хората все повече губят зрялото усещане за основните си приоритети, камо ли да ги отстояват. Представянето на любовта като душевно терзание се "харчи" добре, но не всички си дават сметка, че тя (любовта), може да бъде истински красивата и стойностна плеяда от чувства, само ако е отгледана в светъл и чист дом. Такъв, за какъвто иде реч в стихото.