Когато всичко си изгубил
Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш
не за началото, а края...
тогава малката искричка заобичваш,
защото става ти пътека към безкрая.
Една светулка малка всекиму е нужна.
Не някакви си полюлеи златни.
Коричка хляб, и вино само чаша,
а не преяждане в банкентни зали.
Кората хляб, да ти припомни само,
че Бог е в теб, и тялото ти храм е.
Кръвта на Господа е топла, като вино,
която стопля, щом ти е студено.
Когато от тъмница се възлиза
към светлото начало на живота,
тогава болката е сладка във зеница
съзряла синьото на небесата.
Когато всичко дето имаш си изгубил,
и сам самотен скиташ по света.
Здравей, човеко! Ти си придобил,
да носиш любовта на Бога!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
