Когато всичко си изгубил
Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш
не за началото, а края...
тогава малката искричка заобичваш,
защото става ти пътека към безкрая.
Една светулка малка всекиму е нужна.
Не някакви си полюлеи златни.
Коричка хляб, и вино само чаша,
а не преяждане в банкентни зали.
Кората хляб, да ти припомни само,
че Бог е в теб, и тялото ти храм е.
Кръвта на Господа е топла, като вино,
която стопля, щом ти е студено.
Когато от тъмница се възлиза
към светлото начало на живота,
тогава болката е сладка във зеница
съзряла синьото на небесата.
Когато всичко дето имаш си изгубил,
и сам самотен скиташ по света.
Здравей, човеко! Ти си придобил,
да носиш любовта на Бога!
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дълбока, обичаща Бога поезия.
-
Много прости истини, изказани в стихотворение. Това ми харесва.
-
Хората все повече губят зрялото усещане за основните си приоритети, камо ли да ги отстояват. Представянето на любовта като душевно терзание се "харчи" добре, но не всички си дават сметка, че тя (любовта), може да бъде истински красивата и стойностна плеяда от чувства, само ако е отгледана в светъл и чист дом. Такъв, за какъвто иде реч в стихото.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
