Когато всичко си изгубил
Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш
не за началото, а края...
тогава малката искричка заобичваш,
защото става ти пътека към безкрая.
Една светулка малка всекиму е нужна.
Не някакви си полюлеи златни.
Коричка хляб, и вино само чаша,
а не преяждане в банкентни зали.
Кората хляб, да ти припомни само,
че Бог е в теб, и тялото ти храм е.
Кръвта на Господа е топла, като вино,
която стопля, щом ти е студено.
Когато от тъмница се възлиза
към светлото начало на живота,
тогава болката е сладка във зеница
съзряла синьото на небесата.
Когато всичко дето имаш си изгубил,
и сам самотен скиташ по света.
Здравей, човеко! Ти си придобил,
да носиш любовта на Бога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
