30 jul 2009, 7:37

Коларово

941 0 20

"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...

До де ли стига пътят тесен?!

Тук хоризонтът е лозя

и нежен глас извива песен.

 

Тук, вместо вино капе кръв.

Тук спомените си приличат.

Аз съм последен, Хаям пръв,

но пред лозите коленича!

 

Във ново Паметта извира.

Във капка сбрано всичко свято.

Слова поетът не намира.

От свян, червена е земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нели, аз може би съм един от малкото чудаци, които и накрая ще прегърнат нещо любимо - зная го, приемам го и не ме е страх от смъртта! Зем.
  • Наистина я обичаш, Зем!
    ЗЕМЯТА
    това е твоята муза, разбрах накрая...
  • Гале, писано е преди две години - тогава все още кръстосвах България...
  • Поклон пред земята и пред раждането на капките - истини! Великолепни стихове!
  • Така е - благодаря ти!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...