30 jul 2009, 7:37

Коларово

936 0 20

"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...

До де ли стига пътят тесен?!

Тук хоризонтът е лозя

и нежен глас извива песен.

 

Тук, вместо вино капе кръв.

Тук спомените си приличат.

Аз съм последен, Хаям пръв,

но пред лозите коленича!

 

Във ново Паметта извира.

Във капка сбрано всичко свято.

Слова поетът не намира.

От свян, червена е земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нели, аз може би съм един от малкото чудаци, които и накрая ще прегърнат нещо любимо - зная го, приемам го и не ме е страх от смъртта! Зем.
  • Наистина я обичаш, Зем!
    ЗЕМЯТА
    това е твоята муза, разбрах накрая...
  • Гале, писано е преди две години - тогава все още кръстосвах България...
  • Поклон пред земята и пред раждането на капките - истини! Великолепни стихове!
  • Така е - благодаря ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...