"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...
До де ли стига пътят тесен?!
Тук хоризонтът е лозя
и нежен глас извива песен.
Тук, вместо вино капе кръв.
Тук спомените си приличат.
Аз съм последен, Хаям пръв,
но пред лозите коленича!
Във ново Паметта извира.
Във капка сбрано всичко свято.
Слова поетът не намира.
От свян, червена е земята.