30 июл. 2009 г., 07:37

Коларово

937 0 20

"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...

До де ли стига пътят тесен?!

Тук хоризонтът е лозя

и нежен глас извива песен.

 

Тук, вместо вино капе кръв.

Тук спомените си приличат.

Аз съм последен, Хаям пръв,

но пред лозите коленича!

 

Във ново Паметта извира.

Във капка сбрано всичко свято.

Слова поетът не намира.

От свян, червена е земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нели, аз може би съм един от малкото чудаци, които и накрая ще прегърнат нещо любимо - зная го, приемам го и не ме е страх от смъртта! Зем.
  • Наистина я обичаш, Зем!
    ЗЕМЯТА
    това е твоята муза, разбрах накрая...
  • Гале, писано е преди две години - тогава все още кръстосвах България...
  • Поклон пред земята и пред раждането на капките - истини! Великолепни стихове!
  • Така е - благодаря ти!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...