30 июл. 2009 г., 07:37

Коларово

943 0 20

"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...

До де ли стига пътят тесен?!

Тук хоризонтът е лозя

и нежен глас извива песен.

 

Тук, вместо вино капе кръв.

Тук спомените си приличат.

Аз съм последен, Хаям пръв,

но пред лозите коленича!

 

Във ново Паметта извира.

Във капка сбрано всичко свято.

Слова поетът не намира.

От свян, червена е земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нели, аз може би съм един от малкото чудаци, които и накрая ще прегърнат нещо любимо - зная го, приемам го и не ме е страх от смъртта! Зем.
  • Наистина я обичаш, Зем!
    ЗЕМЯТА
    това е твоята муза, разбрах накрая...
  • Гале, писано е преди две години - тогава все още кръстосвах България...
  • Поклон пред земята и пред раждането на капките - истини! Великолепни стихове!
  • Така е - благодаря ти!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...