30.07.2009 г., 7:37

Коларово

939 0 20

"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...

До де ли стига пътят тесен?!

Тук хоризонтът е лозя

и нежен глас извива песен.

 

Тук, вместо вино капе кръв.

Тук спомените си приличат.

Аз съм последен, Хаям пръв,

но пред лозите коленича!

 

Във ново Паметта извира.

Във капка сбрано всичко свято.

Слова поетът не намира.

От свян, червена е земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нели, аз може би съм един от малкото чудаци, които и накрая ще прегърнат нещо любимо - зная го, приемам го и не ме е страх от смъртта! Зем.
  • Наистина я обичаш, Зем!
    ЗЕМЯТА
    това е твоята муза, разбрах накрая...
  • Гале, писано е преди две години - тогава все още кръстосвах България...
  • Поклон пред земята и пред раждането на капките - истини! Великолепни стихове!
  • Така е - благодаря ти!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...