"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...
До де ли стига пътят тесен?!
Тук хоризонтът е лозя
и нежен глас извива песен.
Тук, вместо вино капе кръв.
Тук спомените си приличат.
Аз съм последен, Хаям пръв,
но пред лозите коленича!
Във ново Паметта извира.
Във капка сбрано всичко свято.
Слова поетът не намира.
От свян, червена е земята.
© Красимир Дяков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
