"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...
До де ли стига пътят тесен?!
Тук хоризонтът е лозя
и нежен глас извива песен.
Тук, вместо вино капе кръв.
Тук спомените си приличат.
Аз съм последен, Хаям пръв,
но пред лозите коленича!
Във ново Паметта извира.
Във капка сбрано всичко свято.
Слова поетът не намира.
От свян, червена е земята.
© Красимир Дяков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
