"Еленин дол", а после хълм и червенее се земя...
До де ли стига пътят тесен?!
Тук хоризонтът е лозя
и нежен глас извива песен.
Тук, вместо вино капе кръв.
Тук спомените си приличат.
Аз съм последен, Хаям пръв,
но пред лозите коленича!
Във ново Паметта извира.
Във капка сбрано всичко свято.
Слова поетът не намира.
От свян, червена е земята.
© Красимир Дяков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
