6 jun 2025, 18:00  

Колизия

  Poesía
313 0 6

 

 

Разминахме се – глухи непознати,

додето двоумяхме се за среща.

Неверие, принуда, компромати –

спестихме си евентуална грешка.

 

При другите надзърнахме за опит –

несполучливи бяха всички връзки.

Какъв е шансът на една без допир,

набързо обобщихме в мисли дръзки.

 

Удобството превърна се в посока

и цел, а средствата не я смениха.

Живеем в симулация висока,

възвишена, сюблимна, вечно тиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че остави впечатленията си, Марко! Поздрави!
  • Харесах! Така се разви света, Светличко.
    Забили нос в телефоните, хората са " глухи и непознати".
    Интересното е, че когато се четат стихове, всеки ги пречупва през собствената си призма.
    Поздрави за творбата !
  • Добре, че живяхме смело на проба - грешка , защото тези днешни самотувания и предпазливост не се издържат, Красе.
  • Теб те чета. Пропускам напомпаните трагикомици, че там е сериозна драматургия... Ако под "съвременен", имаш предвид младите хора - да, те са с различно мислене, дигитални , затова им е и по-лесно да водят разговор през разни апликации. Един човек между 80 и 90 години отиде да си купи кола и му набутаха сума неща, които не му трябват, екстра застраховки и други. Изникна една хубава идея- да се използва изкуственият интелект, който да предоставя необходимата информация "за" и "против" , когато прочете договора с детайлите и малките букви, и бъде в помощ на възрастни хора в тази ситуация. Идеята се хареса. Синът му отиде да се срещне очи в очи, за да си поговори с финансовия отдел и разбира се, нещата взеха друг облик. Подсети ме за тази история от миналата седмица.
  • Радвам се, че ме прочете, ИнкоКалинко.
    Съвременният човек не е склонен да рискува.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...