6.06.2025 г., 18:00  

Колизия

312 0 6

 

 

Разминахме се – глухи непознати,

додето двоумяхме се за среща.

Неверие, принуда, компромати –

спестихме си евентуална грешка.

 

При другите надзърнахме за опит –

несполучливи бяха всички връзки.

Какъв е шансът на една без допир,

набързо обобщихме в мисли дръзки.

 

Удобството превърна се в посока

и цел, а средствата не я смениха.

Живеем в симулация висока,

възвишена, сюблимна, вечно тиха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че остави впечатленията си, Марко! Поздрави!
  • Харесах! Така се разви света, Светличко.
    Забили нос в телефоните, хората са " глухи и непознати".
    Интересното е, че когато се четат стихове, всеки ги пречупва през собствената си призма.
    Поздрави за творбата !
  • Добре, че живяхме смело на проба - грешка , защото тези днешни самотувания и предпазливост не се издържат, Красе.
  • Теб те чета. Пропускам напомпаните трагикомици, че там е сериозна драматургия... Ако под "съвременен", имаш предвид младите хора - да, те са с различно мислене, дигитални , затова им е и по-лесно да водят разговор през разни апликации. Един човек между 80 и 90 години отиде да си купи кола и му набутаха сума неща, които не му трябват, екстра застраховки и други. Изникна една хубава идея- да се използва изкуственият интелект, който да предоставя необходимата информация "за" и "против" , когато прочете договора с детайлите и малките букви, и бъде в помощ на възрастни хора в тази ситуация. Идеята се хареса. Синът му отиде да се срещне очи в очи, за да си поговори с финансовия отдел и разбира се, нещата взеха друг облик. Подсети ме за тази история от миналата седмица.
  • Радвам се, че ме прочете, ИнкоКалинко.
    Съвременният човек не е склонен да рискува.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...