6 июн. 2025 г., 18:00  

Колизия

311 0 6

 

 

Разминахме се – глухи непознати,

додето двоумяхме се за среща.

Неверие, принуда, компромати –

спестихме си евентуална грешка.

 

При другите надзърнахме за опит –

несполучливи бяха всички връзки.

Какъв е шансът на една без допир,

набързо обобщихме в мисли дръзки.

 

Удобството превърна се в посока

и цел, а средствата не я смениха.

Живеем в симулация висока,

възвишена, сюблимна, вечно тиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, че остави впечатленията си, Марко! Поздрави!
  • Харесах! Така се разви света, Светличко.
    Забили нос в телефоните, хората са " глухи и непознати".
    Интересното е, че когато се четат стихове, всеки ги пречупва през собствената си призма.
    Поздрави за творбата !
  • Добре, че живяхме смело на проба - грешка , защото тези днешни самотувания и предпазливост не се издържат, Красе.
  • Теб те чета. Пропускам напомпаните трагикомици, че там е сериозна драматургия... Ако под "съвременен", имаш предвид младите хора - да, те са с различно мислене, дигитални , затова им е и по-лесно да водят разговор през разни апликации. Един човек между 80 и 90 години отиде да си купи кола и му набутаха сума неща, които не му трябват, екстра застраховки и други. Изникна една хубава идея- да се използва изкуственият интелект, който да предоставя необходимата информация "за" и "против" , когато прочете договора с детайлите и малките букви, и бъде в помощ на възрастни хора в тази ситуация. Идеята се хареса. Синът му отиде да се срещне очи в очи, за да си поговори с финансовия отдел и разбира се, нещата взеха друг облик. Подсети ме за тази история от миналата седмица.
  • Радвам се, че ме прочете, ИнкоКалинко.
    Съвременният човек не е склонен да рискува.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...