Jun 6, 2025, 6:00 PM  

Колизия

  Poetry
317 0 6

 

 

Разминахме се – глухи непознати,

додето двоумяхме се за среща.

Неверие, принуда, компромати –

спестихме си евентуална грешка.

 

При другите надзърнахме за опит –

несполучливи бяха всички връзки.

Какъв е шансът на една без допир,

набързо обобщихме в мисли дръзки.

 

Удобството превърна се в посока

и цел, а средствата не я смениха.

Живеем в симулация висока,

възвишена, сюблимна, вечно тиха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, че остави впечатленията си, Марко! Поздрави!
  • Харесах! Така се разви света, Светличко.
    Забили нос в телефоните, хората са " глухи и непознати".
    Интересното е, че когато се четат стихове, всеки ги пречупва през собствената си призма.
    Поздрави за творбата !
  • Добре, че живяхме смело на проба - грешка , защото тези днешни самотувания и предпазливост не се издържат, Красе.
  • Теб те чета. Пропускам напомпаните трагикомици, че там е сериозна драматургия... Ако под "съвременен", имаш предвид младите хора - да, те са с различно мислене, дигитални , затова им е и по-лесно да водят разговор през разни апликации. Един човек между 80 и 90 години отиде да си купи кола и му набутаха сума неща, които не му трябват, екстра застраховки и други. Изникна една хубава идея- да се използва изкуственият интелект, който да предоставя необходимата информация "за" и "против" , когато прочете договора с детайлите и малките букви, и бъде в помощ на възрастни хора в тази ситуация. Идеята се хареса. Синът му отиде да се срещне очи в очи, за да си поговори с финансовия отдел и разбира се, нещата взеха друг облик. Подсети ме за тази история от миналата седмица.
  • Радвам се, че ме прочете, ИнкоКалинко.
    Съвременният човек не е склонен да рискува.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...