6 abr 2018, 0:00

Колко просто

  Poesía
459 0 0

Птица с вятър се надбягва,
а човек със съвест.
Старостта пристига млада,
но пропита с мъдрост.

 

Мъдростта като на карти
кози ни живота.
Няма граница за младост.
Всичко е Голгота.

 

Като топка се търкалят
мислите през дните.
Мъкнем тежките самари,
тикаме мечтите.

 

Неусетно отминават
важните моменти.
Чудесата забавляват
и без аргументи...

 

Той - животът си шупурка.
Ден след ден изтича,
а едно щурче с цигулка,
пее, че обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...