6 abr 2018, 0:00

Колко просто 

  Poesía
346 0 0

Птица с вятър се надбягва,
а човек със съвест.
Старостта пристига млада,
но пропита с мъдрост.

 

Мъдростта като на карти
кози ни живота.
Няма граница за младост.
Всичко е Голгота.

 

Като топка се търкалят
мислите през дните.
Мъкнем тежките самари,
тикаме мечтите.

 

Неусетно отминават
важните моменти.
Чудесата забавляват
и без аргументи...

 

Той - животът си шупурка.
Ден след ден изтича,
а едно щурче с цигулка,
пее, че обича...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??