6.04.2018 г., 0:00 ч.

Колко просто 

  Поезия
347 0 0

Птица с вятър се надбягва,
а човек със съвест.
Старостта пристига млада,
но пропита с мъдрост.

 

Мъдростта като на карти
кози ни живота.
Няма граница за младост.
Всичко е Голгота.

 

Като топка се търкалят
мислите през дните.
Мъкнем тежките самари,
тикаме мечтите.

 

Неусетно отминават
важните моменти.
Чудесата забавляват
и без аргументи...

 

Той - животът си шупурка.
Ден след ден изтича,
а едно щурче с цигулка,
пее, че обича...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??