6 апр. 2018 г., 00:00

Колко просто

456 0 0

Птица с вятър се надбягва,
а човек със съвест.
Старостта пристига млада,
но пропита с мъдрост.

 

Мъдростта като на карти
кози ни живота.
Няма граница за младост.
Всичко е Голгота.

 

Като топка се търкалят
мислите през дните.
Мъкнем тежките самари,
тикаме мечтите.

 

Неусетно отминават
важните моменти.
Чудесата забавляват
и без аргументи...

 

Той - животът си шупурка.
Ден след ден изтича,
а едно щурче с цигулка,
пее, че обича...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...