Apr 6, 2018, 12:00 AM

Колко просто

  Poetry
457 0 0

Птица с вятър се надбягва,
а човек със съвест.
Старостта пристига млада,
но пропита с мъдрост.

 

Мъдростта като на карти
кози ни живота.
Няма граница за младост.
Всичко е Голгота.

 

Като топка се търкалят
мислите през дните.
Мъкнем тежките самари,
тикаме мечтите.

 

Неусетно отминават
важните моменти.
Чудесата забавляват
и без аргументи...

 

Той - животът си шупурка.
Ден след ден изтича,
а едно щурче с цигулка,
пее, че обича...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...