Композиция
Аз не съм откачен.
Ти не си откачена.
Но обичам да се закачам
с теб.
Всички са откачени.
Ние сме като всички...
Значи никога няма да има
ред!
Гледам те откачено.
Гледаш ме, докачлива...
Все едно съм окачен
таван.
Скачените наши вени
пулсират в детето пред мене,
а то крещи и не знае
срам.
Релси сред крива нива.
Кой да е локомотивът?
Ти ли теглиш повече
или аз?
Три симпатични вагона -
два мъжки плюс примадона -
кретат по линия Пловдив –
Бургас.
Ти не си откачена.
Но обичам да се закачам
с теб.
Всички са откачени.
Ние сме като всички...
Значи никога няма да има
ред!
Гледам те откачено.
Гледаш ме, докачлива...
Все едно съм окачен
таван.
Скачените наши вени
пулсират в детето пред мене,
а то крещи и не знае
срам.
Релси сред крива нива.
Кой да е локомотивът?
Ти ли теглиш повече
или аз?
Три симпатични вагона -
два мъжки плюс примадона -
кретат по линия Пловдив –
Бургас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados
