divkozel (Красимир Йорданов) divkozel (Красимир Йорданов)
1 65
May 7, 2008, 5:09 PM

Композиция

1.1K 0 11
Аз не съм откачен.
Ти не си откачена.
Но обичам да се закачам
                                   с теб.
Всички са откачени.
Ние сме като всички...
Значи никога няма да има
                                   ред!

Гледам те откачено.
Гледаш ме, докачлива...
Все едно съм окачен
                                   таван.

Скачените наши вени
пулсират в детето пред мене,
а то крещи и не знае
                                   срам.

Релси сред крива нива.
Кой да е локомотивът?
Ти ли теглиш повече
                                   или аз?

Три симпатични вагона -
два мъжки плюс примадона -
кретат по линия Пловдив –
                                  Бургас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0