7 мая 2008 г., 17:09

Композиция

1.1K 0 11
Аз не съм откачен.
Ти не си откачена.
Но обичам да се закачам
                                   с теб.
Всички са откачени.
Ние сме като всички...
Значи никога няма да има
                                   ред!

Гледам те откачено.
Гледаш ме, докачлива...
Все едно съм окачен
                                   таван.

Скачените наши вени
пулсират в детето пред мене,
а то крещи и не знае
                                   срам.

Релси сред крива нива.
Кой да е локомотивът?
Ти ли теглиш повече
                                   или аз?

Три симпатични вагона -
два мъжки плюс примадона -
кретат по линия Пловдив –
                                  Бургас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...