7 мая 2008 г., 17:09

Композиция 

  Поэзия » Философская
751 0 11
Аз не съм откачен.
Ти не си откачена.
Но обичам да се закачам
                                   с теб.
Всички са откачени.
Ние сме като всички...
Значи никога няма да има
                                   ред!

Гледам те откачено.
Гледаш ме, докачлива...
Все едно съм окачен
                                   таван.

Скачените наши вени
пулсират в детето пред мене,
а то крещи и не знае
                                   срам.

Релси сред крива нива.
Кой да е локомотивът?
Ти ли теглиш повече
                                   или аз?

Три симпатични вагона -
два мъжки плюс примадона -
кретат по линия Пловдив –
                                  Бургас.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??