7 мая 2008 г., 17:09

Композиция

1.1K 0 11
Аз не съм откачен.
Ти не си откачена.
Но обичам да се закачам
                                   с теб.
Всички са откачени.
Ние сме като всички...
Значи никога няма да има
                                   ред!

Гледам те откачено.
Гледаш ме, докачлива...
Все едно съм окачен
                                   таван.

Скачените наши вени
пулсират в детето пред мене,
а то крещи и не знае
                                   срам.

Релси сред крива нива.
Кой да е локомотивът?
Ти ли теглиш повече
                                   или аз?

Три симпатични вагона -
два мъжки плюс примадона -
кретат по линия Пловдив –
                                  Бургас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...