3 feb 2010, 0:14

Контрасти

  Poesía
870 0 17

Контрасти

 

Аз искам с молив, бял като снега,

да ретуширам всички мрачни мисли -

във мен, във теб и даже над света

да очертая върховете чисти.

 

С пролетните птици долетял до тук,

да кацна във разцъфналите клони

и  да отърся капки топъл юг

във сянката, що слънцето прогони.

 

Лятно затоплил разцъфтелите бои

дълбоко в нажежения си пясък,

да нарисувам зрели дни,

огледали се в морски блясък.

 

С радост отронвам този лист -

знам, вятърът ще го отвее

на древен остров див и чист,

където детството бледнее.

 

Фиорди и тропически вълни

в душата ми ще се разбият.

С откъснат лед и парещи води

очите тъжни да измият.

 

Сълза ще капне - дъх ли притаи

върху лицето ми поточе.

Уплашено във бръчица се сви

и във усмивка се проточи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...