Контрасти
Контрасти
Аз искам с молив, бял като снега,
да ретуширам всички мрачни мисли -
във мен, във теб и даже над света
да очертая върховете чисти.
С пролетните птици долетял до тук,
да кацна във разцъфналите клони
и да отърся капки топъл юг
във сянката, що слънцето прогони.
Лятно затоплил разцъфтелите бои
дълбоко в нажежения си пясък,
да нарисувам зрели дни,
огледали се в морски блясък.
С радост отронвам този лист -
знам, вятърът ще го отвее
на древен остров див и чист,
където детството бледнее.
Фиорди и тропически вълни
в душата ми ще се разбият.
С откъснат лед и парещи води
очите тъжни да измият.
Сълза ще капне - дъх ли притаи
върху лицето ми поточе.
Уплашено във бръчица се сви
и във усмивка се проточи.
© Борис Борисов All rights reserved.
