3.02.2010 г., 0:14

Контрасти

866 0 17

Контрасти

 

Аз искам с молив, бял като снега,

да ретуширам всички мрачни мисли -

във мен, във теб и даже над света

да очертая върховете чисти.

 

С пролетните птици долетял до тук,

да кацна във разцъфналите клони

и  да отърся капки топъл юг

във сянката, що слънцето прогони.

 

Лятно затоплил разцъфтелите бои

дълбоко в нажежения си пясък,

да нарисувам зрели дни,

огледали се в морски блясък.

 

С радост отронвам този лист -

знам, вятърът ще го отвее

на древен остров див и чист,

където детството бледнее.

 

Фиорди и тропически вълни

в душата ми ще се разбият.

С откъснат лед и парещи води

очите тъжни да измият.

 

Сълза ще капне - дъх ли притаи

върху лицето ми поточе.

Уплашено във бръчица се сви

и във усмивка се проточи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....