3.02.2010 г., 0:14

Контрасти

862 0 17

Контрасти

 

Аз искам с молив, бял като снега,

да ретуширам всички мрачни мисли -

във мен, във теб и даже над света

да очертая върховете чисти.

 

С пролетните птици долетял до тук,

да кацна във разцъфналите клони

и  да отърся капки топъл юг

във сянката, що слънцето прогони.

 

Лятно затоплил разцъфтелите бои

дълбоко в нажежения си пясък,

да нарисувам зрели дни,

огледали се в морски блясък.

 

С радост отронвам този лист -

знам, вятърът ще го отвее

на древен остров див и чист,

където детството бледнее.

 

Фиорди и тропически вълни

в душата ми ще се разбият.

С откъснат лед и парещи води

очите тъжни да измият.

 

Сълза ще капне - дъх ли притаи

върху лицето ми поточе.

Уплашено във бръчица се сви

и във усмивка се проточи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...