Корабът води ме към теб,
всеки ден аз се спирам
озарена, да се срещнем
под зеленото небе от детелини
и да се превърнем на обятия
Ти си толкова красив като
небе и сливаме се с теб като
прегръдка мокра в нечий сън,
чадър като кораб ни понася в
ресторанта нощен бият се делфини
и звезди прободени могат с фарове
от фосфор...
© Нина Миндова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »
Извън темата на предизвикателството, което всъщност е нелошо забавление, хелоу от мен и приятно пребиваване тук.