21 oct 2021, 12:37

Кораб

Poesía » De amor

1K 0 3

Корабът води ме към теб,

всеки ден аз се спирам

озарена, да се срещнем

под зеленото небе от детелини

и да се превърнем на обятия

Ти си толкова красив като

небе и сливаме се с теб като

прегръдка мокра в нечий сън,

чадър като кораб ни понася в

ресторанта нощен бият се делфини

и звезди прободени могат с фарове

от фосфор...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

La obra participa en el concurso:

Comentarios

Иринакис (Ирина Колева)

Аз ще дам глас. Това е най-доброто поетично крушение, което съм чела досега.
Извън темата на предизвикателството, което всъщност е нелошо забавление, хелоу от мен и приятно пребиваване тук.

2021-10-21T20:50:02+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

На мен ми хареса най-много това: ”и звезди прободени могат с фарове от фосфор...”. Какво могат обаче?...😊
А, сега разбрах: делфините и звездите се бият. Прободените могат с фарове от фосфор. Схванах смисъла. 😆

2021-10-21T20:14:36+03:00
ditadita (Виктория Милчева)

Успех!

2021-10-21T14:57:17+03:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0