21 oct 2021, 12:37

Кораб

Poesía » De amor

996 0 3

Корабът води ме към теб,

всеки ден аз се спирам

озарена, да се срещнем

под зеленото небе от детелини

и да се превърнем на обятия

Ти си толкова красив като

небе и сливаме се с теб като

прегръдка мокра в нечий сън,

чадър като кораб ни понася в

ресторанта нощен бият се делфини

и звезди прободени могат с фарове

от фосфор...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

La obra participa en el concurso:

Comentarios

Иринакис (Ирина Колева)

Аз ще дам глас. Това е най-доброто поетично крушение, което съм чела досега.
Извън темата на предизвикателството, което всъщност е нелошо забавление, хелоу от мен и приятно пребиваване тук.

2021-10-21T20:50:02+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

На мен ми хареса най-много това: ”и звезди прободени могат с фарове от фосфор...”. Какво могат обаче?...😊
А, сега разбрах: делфините и звездите се бият. Прободените могат с фарове от фосфор. Схванах смисъла. 😆

2021-10-21T20:14:36+03:00
ditadita (Виктория Милчева)

Успех!

2021-10-21T14:57:17+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0