21 окт. 2021 г., 12:37

Кораб

1K 0 3

Корабът води ме към теб,

всеки ден аз се спирам

озарена, да се срещнем

под зеленото небе от детелини

и да се превърнем на обятия

Ти си толкова красив като

небе и сливаме се с теб като

прегръдка мокра в нечий сън,

чадър като кораб ни понася в

ресторанта нощен бият се делфини

и звезди прободени могат с фарове

от фосфор...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Миндова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

  • Аз ще дам глас. Това е най-доброто поетично крушение, което съм чела досега.
    Извън темата на предизвикателството, което всъщност е нелошо забавление, хелоу от мен и приятно пребиваване тук.
  • На мен ми хареса най-много това: ”и звезди прободени могат с фарове от фосфор...”. Какво могат обаче?...😊
    А, сега разбрах: делфините и звездите се бият. Прободените могат с фарове от фосфор. Схванах смисъла. 😆
  • Успех!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...