21.10.2021 г., 12:37

Кораб

1K 0 3

Корабът води ме към теб,

всеки ден аз се спирам

озарена, да се срещнем

под зеленото небе от детелини

и да се превърнем на обятия

Ти си толкова красив като

небе и сливаме се с теб като

прегръдка мокра в нечий сън,

чадър като кораб ни понася в

ресторанта нощен бият се делфини

и звезди прободени могат с фарове

от фосфор...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Миндова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

  • Аз ще дам глас. Това е най-доброто поетично крушение, което съм чела досега.
    Извън темата на предизвикателството, което всъщност е нелошо забавление, хелоу от мен и приятно пребиваване тук.
  • На мен ми хареса най-много това: ”и звезди прободени могат с фарове от фосфор...”. Какво могат обаче?...😊
    А, сега разбрах: делфините и звездите се бият. Прободените могат с фарове от фосфор. Схванах смисъла. 😆
  • Успех!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...