21.10.2021 г., 12:37

Кораб

999 0 3

Корабът води ме към теб,

всеки ден аз се спирам

озарена, да се срещнем

под зеленото небе от детелини

и да се превърнем на обятия

Ти си толкова красив като

небе и сливаме се с теб като

прегръдка мокра в нечий сън,

чадър като кораб ни понася в

ресторанта нощен бият се делфини

и звезди прободени могат с фарове

от фосфор...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Миндова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

  • Аз ще дам глас. Това е най-доброто поетично крушение, което съм чела досега.
    Извън темата на предизвикателството, което всъщност е нелошо забавление, хелоу от мен и приятно пребиваване тук.
  • На мен ми хареса най-много това: ”и звезди прободени могат с фарове от фосфор...”. Какво могат обаче?...😊
    А, сега разбрах: делфините и звездите се бият. Прободените могат с фарове от фосфор. Схванах смисъла. 😆
  • Успех!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....