31 jul 2007, 10:41

корона

  Poesía
685 0 3
самичък по наклон болезнен
корона слагам на главата ти
жестокостта остава спомен
намазана с горчив татул
измамата
отнася образ свят и мил

спомни си само хубавото
не ровичкай
челата набраздени пак допри
защото силата бе в общото
превърнахме се в живи рани
съсиреците от солта измий

проклятие
отрова
всеотдайност
отдавна ти така го пожела
и ти сама си
с гордата си мъка
но нищо от това
но нищо
от
това

себичност
Богому угодна
горда за украси
финес от бръчки
някои от усмивки
временни
като заносен плюш
отвяват нуждата
и навика
последните причини
заради които
бяхме вечно
повече от вечно
един
със
за
или пък
до
а може би
във
друг







на П.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...